Основни характеристики на килимите
Характеристики на килимите
Ще ви запознаем с основните характеристики на килимите. Устойчивостта на износването на килимите зависи от плътността на килима, дебелината на преждата и качеството на шева. Ако ще ходите много често по килима (т.е. ако той е постлан в антре, коридор), тогава е препоръчително да изберете най-плътния. Моля, обърнете внимание, че при килима с намалена плътност, следите от мебели остават на килима и се износват бързо. Сега се произвеждат килими, които се обработват допълнително, за да се предотвратят следи от токчета и мебели.
Ако желаете, можете да ни посетите или да ни се обадите на телефон: 0888249719.
Ние сме фирма, с над 25 години опит в сферата на търговията с килими и пътеки. ТОНИТЕКС ООД, София, бул. Христо Ботев, № 92.
Подходящи за почистване килими
Повечето килими трябва само да се вакуумират или четкат с мокра четка, за да се освежат и да придадат девствен вид. Трябва да се изберат килими за коридора, трапезарията и кухнята, които са устойчиви чести измивания и лесно се почистват от замърсявания.
Функционално предназначение
Много е важно да определите защо (създавайки комфорт, „топъл под“, скрийте дефектите на пода, придайте на помещението по-„богат“ вид и т.н.) купувате килим и съответно изберете най-подходящия.
История на килима
В Алтай археолозите са открили най-стария килим. Изтъкан от номади преди две и половина хиляди години. В онези дни килимите заместваха скитащите хора и седлото и къщата. Конникът ще спре сред голата степ, ще свали одеялото от килима от коня, ще го разгърне на земята – леглото е готово! Хората започнаха да украсяват килими, щом най-накрая намериха постоянно място за пребиваване.
На Изток килимът се превърна в най-важното нещо в ежедневието. Той е служел като пътнически вагон, легло в къщата, предмет на поклонение (аксесоари за молитви), беше произведение на изкуството и най-добрият подарък … Колкото по-богато е живеело семейството, толкова повече е имало килими. Не беше прието да ги купувате и продавате: всяка къща имаше свой машинен инструмент и собствени „тъкачи“. Едва през III век след Христа в цеховете и мануфактурите на Персия и Мала Азия започват производството на килими за продажба. По Големия път на коприната тези предмети от ориенталския лукс проникнаха на Запад.
И няколко века по-късно те са докарани в Европа от рицари, участници в кръстоносните походи. Но не като стоки, а като военна плячка. И между другото, красивите тъкани бяха по вкуса на жителите на неудобни замъци. Например испанците веднага измислиха техниката си за производство на гоблен. Кралските дворци скоро разбрали, че килимите могат да се превърнат в символ на силата на монархията. Например под Бурбоните никой не посмя да стъпи на килима, изтъкан с ръцете на управляващото семейство без разрешението на краля. През 1065 г. в Лувъра е открита първата работилница за килими, където тъкачите работят ден и нощ по килими за двора. Само за крал Луи XIV те направиха около сто огромни пана с изящни рисунки. За простосмъртните килими станаха достъпни едва с падането на династията Бурбони.
